Това, което трябва да знае пациентът Печат Е-мейл

ПРАВИЛА ЗА ДОБРА ОРТОДОНТСКА ПРАКТИКА

Лечението на зъбно – челюстните деформации ( ЗЧД ) е дълъг и сложен процес. Успехът му зависи от много обективни и субективни фактори. Времето за лечение на различните по тежест деформации варира от няколко месеца за по-леките и до няколко голини за по-тежките. То се разпределя на етапи, в зависимост от различните терапевтични подходи. Необходима е съпричастност от страна на пациентите, за да се гарантира очаквания добър резултат.

Пациентите са в центъра на т.н. субективни фактори на ортодонтското лечение. В по-голямата си част, те са деца. Контролът от страна на родителите е задължителен за успеха на лечението. Те се явяват най-съществената връзка между детето и ортодонта.

Ортодонтският преглед започва с оплакванията на пациента. След това се продължава с подробно разпитване на пациента или родителите, за това, от какво се оплаква.

Проблемът при определяне тежестта на деформацията е този, че пациентът вижда едни, обикновено дребни ортодонтски проблеми, а специалистът определя комплексния проблем.

Добрата анамнеза започва с множество въпроси започващи с бременността на майката, защото има ортодонтски деформации, свързани с наследствени фактори и такива, които се образуват още при формирането на зародиша: вродените малформации; липса на зародиши на постоянен зъб или зъби; начинът на раждане е важен при наличие на лицева асиметрия. Pодовата травма може сериозно да увреди лицево – челюстната област. Важен е начина на хранене на бебето. Естественото хранене трябва да е поне до 6 – я месец, за да се нормализира положението на долната челюст. При изкуственото хранене има значение: вида на биберона; положението на детето при хранене; консистенцията на храната; използван ли е биберон „залъгалка” – докога и какъв;

Пробивът на временните зъби определя физическото развитие на детето.

Много важен въпрос е този за прекарани общи заболявания, защото има такива, които пряко влияят на лицево – челюстната област и такива, които създават предпоставки за зъбно – челюстни деформации.

Когато не са лекувани ЗДЧ водят не само до естетични проблеми за пациента. Те са свързани с някои ранни и късни усложнения, с различна тежест, оказващи влияние върху дъвкателния апарат и общото състояние на човека.

Ранни усложнения са: затрудненото почистване на зъбите, особенно в междузъбното пространство, а оттам и последващите ги кариеси, пулпити, гангрени, натрупване на налепи, зъбен камък, кървящи венци и др.

Късно усложнение е пародонтотит – последица от не лекувани ЗЧД ( криви зъби в зъбните редици и неправилно съотношение между челюстите). Пародонтит се изразява в ранно оголване и разклащане на зъбите, последвано от тяхната загуба в ранна възраст ( 35-45г.). Това води до необходимост от протезиране / неподвижно или подвижно / още в млада възраст.

Трябва да се знае, че до зъбно-челюстни деформации водят до:

  • ДИШАНЕ ПРЕЗ УСТАТА, поради чести заболявания на третата сливица; синузити; изкривяване на носната преграда и всички заболявания, които карат пациента да диша през устата;
  • ВРЕДНИ НАВИЦИ: смукане на пръсти и предмети; неправилно положение на езика; неправилно гълтане. Има вредни навици, които могат да бъдат открити от родителите и такива, които само определени симптоми могат да подскажат, че съществуват.

След като се събере необходимата информация от анамнезата, се пристъпва към клиничния преглед на пациента.

Важна част от ортодонтската диагноза са фотоснимкитe. Те позволяват да се направи правилна прогноза на промените на лицевия скелет и помагат много при избора на плана за лечение.

Клиничните изследвания завършват с вземане на отпечатъци от горна и долна челюст.

На гипсовите модели се правят биометрични измервания, които установяват какви са ортодонтските деформации на зъбната дъга; определят се наличните зъби – временни или постоянни; наличие на кариеси;

Рентгенови снимки – най – често са две – черепна (профилна телерентгенография) и панорамна (ортопантомография). При определени деформации се налагат още допълнителни рентгенови снимки.

След събиране на цялата информация от направените изследвания, ортодонтът изготвя цялостната диагноза, план на лечение и етапи, през които трябва да премине лечението, както и апаратите, необходими за различните етапи.

Една от най-важните срещи между пациент и ортодонт е тази на разясняване на диагнозата и плана на лечение. При тази среща се обясняват целите на лечението, етапите на лечението и апаратите, които ще бъдат използвани в хода на лечението. Обясняват се рисковете и възможностите за неуспех на лечението в конкретната ситуация.