Възрастова ортодонтия Печат Е-мейл

Съществува ли специфично ортодонтско лечение за възрастни?

Младите хора между 20-25 години, притежават характерните за тази възраст физиологични и психологични особености.

Едва около 40-те се появяват специфичните за зряла възраст черти. Би могло да обобщим – възрастният пациент е със „слаб пародонт и силен характер”. Това подчертава, че е необходимо да се съобразяваме с характера на пациента, тъй като той ще повлияе до голяма степен протичането на лечението.

 

Сравнявайки ортодонтският подход в детска и млада възраст, забелязваме, че трудностите, свързани с прогнозиране на лечението се различават чувствително; определянето на целите на лечение вече не се основава на същите принципи; гамата от терапевтични възможности се разширява; естетичните изисквания на възрастния към използвания апарат придобиват нови измерения; състоянието на пародонта се превръща в основна грижа на ортодонта – преди, по време и след лечение.

1. ПРОГНОЗИРАНЕ НА ЛЕЧЕНИЕТО

Голямата трудност в прогнозирането на ортодонтско лечение в детска възраст е неизвестната величина, наречена „растеж”- винаги трудна за предвиждане, особено по отношение на меките тъкани. При възрастния тази трудност изчезва! Проблемът вече не е „как ще се промени в процеса на растеж неговият нос”, а „как ще реагират на зъбното преместване пародонтът и кореновият цимент”. Снемането на анамнеза трябва да бъде насочено към откриване на зъбен травматизъм, системно заболяване, особено диабет, остеопороза, алкохолизъм, както и редовна употреба на транквиланти- въобще общото състояние на пациента. Информация, трудно достъпна, защото е от деликатен характер за пациента.

2. ЦЕЛИ НА ЛЕЧЕНИЕТО

Зъбите се явяват подпора на устните и до голяма степен определят колко изразени ще са бръчките около устата, затова хубавата зъбна редица може да скрие години от лицето.

Когато ортодонтът започва лечение в детска възраст, най-често той има ясна представа за желания краен резултат: идеално подредени зъбни редици, оклудиращи плътно в клас І по Angle.

Тези критерии не са валидни за възрастния пациент, тъй като:

  • Нормата клас І няма смислово значение за него: в продължение на 45 години зъбните му редици оклудират в клас ІІ и пъциентът се чувства добре
  • Решението да доведем неговите молари до клас І предполага продължително и трудно лечение, стигащо дори до хирургична намеса, а напротив – пациентът желае кратко и опростено лечение;

Търсенето на клас І би било самоцел. И това е само един от многото примери в тази насока. При лечението на възрастни, практикуващият често трябва да взема компромисни решения. При малкия пациент лекуващият определя хода на лечение относително самостоятелно. До такова решение за възрастния се стига след известно „договаряне” с пациента, евентуално след съобразяване с мнението на специалист пародонтолог, хирург и ортопед.

Накрая, но не на последно по значение място, е нашият дълг да информираме в детайли за всички рискове и неудобства, свързани с избраното компромисно решение.

3. ТЕХНИКИ НА ЛЕЧЕНИЕ

1. Съобразени с пародонта

Разнообразните възможности за лечение са подчинени на физиологията на пародонта. Но както е известно, пародонтът на възрастните „понася” много по-трудно, в сравнение с децата, провокираното преместване на зъбите. Следователно „с напредване на възрастта възможностите за защита и възстановяване са затруднени”

2. Неортодонтски методи

При невъзможност за значими зъбни премествания, които да позволят осъществяване на искания резултат, ортодонтът трябва да търси други методи за постигане на целта си.

Ортогнатната хирургия, с предхождащо ортодонтско лечение е най-усъвършенстван от тези методи и довежда най-бързо до явен резултат.

Разнообразните техники на коронопластика предлагат изключително ценни, макар все още малко прилагани, терапевтични възможности.

Апроксималното изпиляване на емайловата повърхност /стрипинг/ е добре познат метод. В някои случаи този метод е достатъчен за да избегнем екстракции при възрастите пациенти.

Селективното изрпиляване на оклузалните зъбни повърхности, лесно изпълним метод, също малко прилаган, ни позволява в действителност очевидно подобряване естетиката на съзъбието.

Преди започването на ортодонтското лечение задължително трябва да са излекувани всички зъби. Да е стабилна устата откъм пародонтални възпаления. Ако по време на лечението се наложи да се лекува зъб, можем да свалим дъгата и брекета от него и след това отново да ги поставим. Окончателните пародонтали кюретажи и конструкции (мостове, корони, импланти и т.н.), се правят след свалянето на брекетите, за да могат да се изработят според новото положение на зъбите.

Брекети могат да се слагат дори когато пациентът има корони, мостове, импланти, умъртвени, липсващи или силно разклатени зъби.

Добре е преди да се правят скъпи и сложни лечения да се направи консултация с ортодонт, защото при добре подредени зъби и правилна захапка, всички конструкции стават по-красиви и по-стабилни. Много често с подреждането на зъбите изчезва нуждата от сложните хирургични и ортопедични манипулации.

Случаи

П.Е. - 36 години
М.Ж. - 46 години
А.Д. - 15 години К.М. - 44 години




М.Б. -19 години Д.К. - 28 години